светия
[svɛˈtijɐ]
светия значение:
Какво е светия? Лице, канонизирано от християнската църква заради благочестив живот, мъченичество или извършени чудеса.
1. (религия) Лице, канонизирано от християнската църква заради благочестив живот, мъченичество или извършени чудеса.
2. (преносно) Човек с изключително високи морални качества, който никога не върши зло.
- Ударение
- светѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ти-я
- Род
- мъжки
- Мн. число
- светии
Примери за използване на светия
(религия)
- Свети Иван Рилски е най-почитаният български светия.
- Иконата изобразяваше неизвестен светия с ореол.
(преносно)
- Този човек е истински светия, раздаде всичкото си имане на бедните.
Антоними на светия
Как се пише светия
Грешни изписвания: светиня, светиа, светйя
В множествено число думата се пише с двойно и: светии, тъй като завършва на -ия в единствено число.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'свѧтъ', сродно с общославянското *svętъ (светъл, мощен, свещен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- жив светия
- християнски светия
Фразеологизми:
- правя се на светия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
