Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свещенически

[svɛˈʃtɛnit͡ʃɛski]

свещенически значение:

Какво е свещенически? Който се отнася до свещеник или до съсловието на свещениците; който е присъщ на свещеник.

1. (религия) Който се отнася до свещеник или до съсловието на свещениците; който е присъщ на свещеник.
Ударение
свещѐнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
све-ще-ни-чес-ки
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свещенически

(религия)
  • Той носеше тежки свещенически одежди.
  • Целият му род е отдаден на свещеническото призвание.

Синоними на свещенически

Антоними на свещенически

Как се пише свещенически

Грешни изписвания: свещеннически, свещенйчески, свещеническй

Думата се пише с едно н (свещенически), тъй като коренът е свещеник, а не свещен + наставка. Самото съществително свещеник също се пише с едно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧщенникъ
Производна дума от 'свещеник' с наставката за относителни прилагателни '-ски' (с преход к -> ч).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свещенически одежди
  • свещенически сан
  • свещенически събор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.