свидетелстване
[sviˈdɛtɛlstvɐnɛ]
свидетелстване значение:
Какво е свидетелстване? Действието по даване на показания пред съд или друг официален орган за потвърждаване на истинността на факти или събития.
1. (право) Действието по даване на показания пред съд или друг официален орган за потвърждаване на истинността на факти или събития.
2. (преносно) Проява, която служи като доказателство или признак за наличието на нещо (качество, чувство, състояние).
- Ударение
- свидѐтелстване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сви-де-тел-ства-не
- Род
- среден
- Мн. число
- свидетелствания
- Възвратна форма
- се
Примери за използване на свидетелстване
(право)
- Свидетелстването в съдебна зала е граждански дълг.
- Принудителното довеждане за свидетелстване е крайна мярка.
(преносно)
- Неговите думи бяха ярко свидетелстване за дълбоката му скръб.
- Тази сграда е свидетелстване за архитектурния гений на епохата.
Синоними на свидетелстване
Антоними на свидетелстване
Как се пише свидетелстване
Грешни изписвания: свидетелствуване, сведителстване, свйдетелстване, свидетелствъне
Думата се пише с и във втората сричка (от вид, виждам), а не с е (сведе). Наставката е -ване, но тъй като основният глагол е свидетелствам, формата е свидетелстване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣдѣтель
Произлиза от съществителното „свидетел“ + суфикс за отглаголно съществително „-не“. Коренът се свързва със старобългарското „вѣдѣти“ (знам, виждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъжливо свидетелстване
- свидетелстване под клетва
- отказ от свидетелстване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
