Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свършване

[svɤrʃvɐnɛ]

свършване значение:

Какво е свършване? Действието по приключване, завършване или изчерпване на нещо.

1. (пряко) Действието по приключване, завършване или изчерпване на нещо.
2. (разговорно) Изчерпване на наличност или запас.
Ударение
свъ̀ршване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свърш-ва-не
Род
среден
Мн. число
свършвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свършване

(пряко)
  • Очакваме свършването на ремонта до края на месеца.
  • След свършване на работния ден всички си тръгнаха.
(разговорно)
  • Притеснява ме бързото свършване на запасите от вода.

Антоними на свършване

Как се пише свършване

Грешни изписвания: свържване, сваршване, свършвъне
Думата се пише със с, тъй като е производна от глагола свърша (представка с- и корен -върш-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свърша
Отглаголно съществително име, образувано от корена на глагола 'свършвам' + наставка '-не'. Коренът 'върш' е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • няма свършване
  • преди свършване на
  • след свършване на
Фразеологизми:
  • работа за цял живот и пак няма свършване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.