сговорник
[zgovornik]
сговорник значение:
Какво е сговорник? Човек, който участвува в сговор (тайно споразумение) или заговор; съучастник в някакво дело, договорено между група хора.
1. (Остаряло/Книжовно) Човек, който участвува в сговор (тайно споразумение) или заговор; съучастник в някакво дело, договорено между група хора.
2. (Диалектно/Рядко) Човек, който е сговорчив, с когото лесно се постига разбирателство.
- Ударение
- сгово̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сго-вор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сговорници
Примери за използване на сговорник
(Остаряло/Книжовно)
- Той беше разкрит като сговорник на бунтовниците.
- Двамата сговорници си пошепнаха нещо и излязоха.
(Диалектно/Рядко)
- Той е добър човек, сговорник, с него лесно се работи.
Синоними на сговорник
Как се пише сговорник
Грешни изписвания: зговорник, сгуворник, сговурник, сговорнйк
Пише се със с, въпреки че се чува з (обеззвучаване пред звучна съгласна), защото произлиза от предлога с/със и корена говор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + говор
Произлиза от 'сговор' (съглашение, разбирателство, но понякога и заговор) + наставка за деятел '-ник'. Сродна с руското 'сговорчивый'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
