себевъзхищение
[sɛbɛvɤzxistɛniɛ]
себевъзхищение значение:
Какво е себевъзхищение? Състояние на силно одобрение и любов към собствената личност, качества или постижения; нарцисизъм.
1. (психология) Състояние на силно одобрение и любов към собствената личност, качества или постижения; нарцисизъм.
- Ударение
- себевъзхищѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-въз-хи-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- себевъзхищения
Примери за използване на себевъзхищение
(психология)
- Неговото безгранично себевъзхищение му пречеше да види грешките си.
- Тя говореше с нескрито себевъзхищение за новата си книга.
Синоними на себевъзхищение
Антоними на себевъзхищение
Как се пише себевъзхищение
Грешни изписвания: себе-възхищение, себе възхищение, себевазхищение, себевъзхйщение, себевъзхищенйе
Сложни съществителни имена, образувани от съединяването на две основи с гласна (в случая -е- от себе), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + възхищение
Образувана чрез съединяване на възвратното местоимение 'себе' и съществителното 'възхищение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно себевъзхищение
- детско себевъзхищение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
