себелюбив
[sɛbɛljubiv]
себелюбив значение:
Какво е себелюбив? Който обича само или предимно себе си; който поставя личните си интереси над тези на другите.
1. (психология) Който обича само или предимно себе си; който поставя личните си интереси над тези на другите.
- Ударение
- себелюбѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- се-бе-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- себелюбиви
Примери за използване на себелюбив
(психология)
- Той е твърде себелюбив, за да помисли за нуждите на семейството си.
- Себелюбивите постъпки често водят до самота.
Синоними на себелюбив
Антоними на себелюбив
Как се пише себелюбив
Грешни изписвания: себилюбив, себелюбйв
Пише се слято. Първата част е себе (от възвратното местоимение).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + любя
Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'себе' и корена на глагола 'любя' (обичам) с наставка '-ив'. Калка по модел на гръцкото 'philautia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- себелюбив човек
- себелюбива природа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
