Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сеир

[sɛˈir]

сеир значение:

Какво е сеир? Случка, скандал или зрелище, което привлича любопитството на околните.

1. (разговорно) Случка, скандал или зрелище, което привлича любопитството на околните.
2. (разговорно) Наблюдаване на чуждо нещастие или пререкание със злорадо любопитство.
Ударение
сеѝр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-ир
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
сеири
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сеир

(разговорно)
  • Събра се цялата махала да гледа сеир.
  • Не прави сеири пред хората!
(разговорно)
  • Вместо да помогнат, те стояха отстрани и си правеха сеир.

Антоними на сеир

Как се пише сеир

Грешни изписвания: сеиър, сейр
Думата съдържа две гласни една до друга (е и и), които образуват отделни срички. Не се пише с й.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:seyir
От турската дума *seyir* (гледане, съзерцание, зрелище), която произлиза от арабски корен, означаващ 'пътуване, движение'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам сеир
  • правя сеир
  • голям сеир
Фразеологизми:
  • на чужд гръб и сто тояги са малко (свързано с манталитета на сеира)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.