Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сентенциозен

[sɛntɛnt͡siˈɔzɛn]

сентенциозен значение:

Какво е сентенциозен? Който се изразява с кратки, нравоучителни мисли (сентенции); наситен с афоризми.

1. (книжовен език) Който се изразява с кратки, нравоучителни мисли (сентенции); наситен с афоризми.
2. (преносно) Който звучи наставнически, важно или превзето-поучително.
Ударение
сентенцио̀зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сен-тен-ци-о-зен
Род
мъжки
Мн. число
сентенциозни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сентенциозен

(книжовен език)
  • Речта му беше прекалено сентенциозна и натежа на публиката.
  • Той пишеше в един сентенциозен стил, напомнящ за древните философи.
(преносно)
  • Не ми харесва неговият сентенциозен тон, сякаш знае всичко.

Антоними на сентенциозен

Как се пише сентенциозен

Грешни изписвания: синтенциозен, сентенциозин, сентенцйозен, сентенциузен
Думата се пише с е във втората сричка (сентенция) и завършва на -озен (суфикс за прилагателни от латински произход).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:sententiosus
Заемка от латински език, произлизаща от *sententia* (мнение, мисъл, присъда). Влиза в българския език през западноевропейски езици (френски *sententieux* или немски *sentenziös*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сентенциозен изказ
  • сентенциозен стил

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.