Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сервилен

[sɛrˈvilɛn]

сервилен значение:

Какво е сервилен? Който проявява прекалена покорност, раболепие и угодничество; лакейски.

1. (книжовно) Който проявява прекалена покорност, раболепие и угодничество; лакейски.
Ударение
сервѝлен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сер-ви-лен
Род
мъжки
Мн. число
сервилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сервилен

(книжовно)
  • Той имаше сервилно поведение пред началството.
  • Не понасям сервилни хора без собствено мнение.

Антоними на сервилен

Как се пише сервилен

Грешни изписвания: сървилен, сервйлен
Пише се с 'е' в първата сричка (от латински servus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:servilis
От латинското servilis (робски), произлизащо от servus (роб). Влязло в българския език чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сервилно поведение
  • сервилна журналистика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.