синковец
[siŋˈkɔvɛt͡s]
синковец значение:
Какво е синковец? Син (често употребявано с умиление или ирония).
1. (Разговорно) Син (често употребявано с умиление или ирония).
2. (Преносно / Иронично) Млад мъж, който създава проблеми, лекомислен човек или хитрец.
- Ударение
- синко̀вец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-ко-вец
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- синковци
Примери за използване на синковец
(Разговорно)
- Твоят синковец пак е направил беля.
- Гледай го ти какъв синковец е пораснал!
(Преносно / Иронично)
- Внимавай с този синковец, не му е чиста работата.
- Едни синковци се навъртат около магазина по цял ден.
Синоними на синковец
Как се пише синковец
Грешни изписвания: синковиц, сйнковец, синкувец
Пише се с о и наставка -ец.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:син
Умалителна форма от 'син' с наставка '-ко' и допълнителна наставка '-вец'. Често се използва с ироничен оттенък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мамино синче
- твой синковец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
