синхрония
[sinˈxronijɐ]
синхрония значение:
Какво е синхрония? Изучаване на езика или друга система в определен момент от нейното развитие, като се разглеждат взаимоотношенията между елементите ѝ в този конкретен отрязък от време (за разлика от диахронията).
1. (лингвистика) Изучаване на езика или друга система в определен момент от нейното развитие, като се разглеждат взаимоотношенията между елементите ѝ в този конкретен отрязък от време (за разлика от диахронията).
2. (общо) Състояние на съвпадение във времето; едновременност на процеси или явления.
- Ударение
- синхро̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-хро-ни-я
- Род
- женски
- Мн. число
- синхронии
Примери за използване на синхрония
(лингвистика)
- В курса по общо езикознание разгледахме разликата между синхрония и диахрония.
- Синхронията описва състоянието на езиковата система тук и сега.
(общо)
- Постигната бе пълна синхрония в движенията на танцьорите.
Синоними на синхрония
Антоними на синхрония
Как се пише синхрония
Грешни изписвания: синхруния, синхроний, сйнхрония, синхронйя
Думата се пише с и след х. Дублетна форма на ударение (синхро̀ния/синхронѝя) се среща в разговорната реч, но в терминологичен аспект често се предпочита ударение на корена.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:synchronia
От старогръцки 'σύγχρονος' (съвременен), съставено от 'σύν' (със, заедно) и 'χρόνος' (време). В лингвистиката терминът е въведен от Фердинанд дьо Сосюр.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езикова синхрония
- историческа синхрония
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
