сияя
[siˈjajɐ]
сияя значение:
Какво е сияя? Излъчвам силна, мека или трептяща светлина; блестя.
1. (пряко) Излъчвам силна, мека или трептяща светлина; блестя.
2. (преносно) Изразявам силна радост, щастие или задоволство чрез изражението на лицето си.
- Ударение
- сия'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- си-я-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на сияя
(пряко)
- Звездите сияеха в нощното небе.
- Върхът на планината сияеше, осветен от изгрева.
(преносно)
- Лицето ѝ сияеше от щастие, когато видя децата си.
- Тя сияеше в новата си рокля.
Как се пише сияя
Грешни изписвания: сияйа, сйяя
Глаголът завършва на -яя в 1 л. ед.ч. (аз сияя). В 3 л. мн.ч. формата е те сияят.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиꙗти
Наследник на старобългарския глагол 'сиꙗти'. Има индоевропейски корен, свързан със светлина и блясък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сияя от щастие
- сияя от радост
- слънцето сияе
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
