славя
[ˈslavjɐ]
славя значение:
Какво е славя? Възхвалявам, прославям някого или нещо с думи или песни.
1. (висок стил) Възхвалявам, прославям някого или нещо с думи или песни.
2. (възвратно) Известен съм с някакво качество (обикновено положително, но понякога иронично).
- Ударение
- сла̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сла-вя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- славя се
Форми на думата славя 52
- славят
- славете
- славеше
- славейки
- славел
- славела
- славели
- славело
- славелия
- славелата
- славелите
- славелият
- славелото
- славен
- славена
- славени
- славено
- славения
- славената
- славените
- славеният
- славеното
- славех
- славеха
- славехме
- славехте
- славещ
- славеща
- славещи
- славещо
- славещия
- славещата
- славещите
- славещият
- славещото
- слави
- славим
- славиш
- славите
- славил
- славила
- славили
- славило
- славилия
- славилата
- славилите
- славилият
- славилото
- славих
- славиха
- славихме
- славихте
Примери за използване на славя
(висок стил)
- Поетът слави красотата на родната природа в стиховете си.
- Църковните химни славят Бога.
(възвратно)
- Този регион се слави с хубавото си вино.
- Той се слави като голям майстор.
Синоними на славя
Как се пише славя
Грешни изписвания: слъвя
Пише се с я в края (II спрежение). В 3 л. мн.ч. е 'славят'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слава
От общославянското *slava (слава, известност). Свързано със слово, чувам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- славя името
- славя се с
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.