Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сластолюбец

[sɫɐstoˈʎubɛt͡s]

сластолюбец значение:

Какво е сластолюбец? Човек, който прекалено много обича чувствените удоволствия и наслади; човек, отдаден на плътски страсти.

1. (пряко) Човек, който прекалено много обича чувствените удоволствия и наслади; човек, отдаден на плътски страсти.
Ударение
сластолю̀бец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сла-сто-лю-бец
Род
мъжки
Мн. число
сластолюбци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сластолюбец

(пряко)
  • Той бе известен като стар сластолюбец, който не пропускаше нито една гуляйджийска вечер.
  • В очите му блестеше погледът на непоправим сластолюбец.

Антоними на сластолюбец

Как се пише сластолюбец

Грешни изписвания: сластулюбец, сластолубец, слъстолюбец
Думата е сложна съставна. Свързващата гласна е 'о' (сласт-о-любец). Пише се с 'а' в първия корен (от 'сласт').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сласть + любити
Сложна дума, образувана от старобългарските корени 'сласт' (сладост, удоволствие) и 'любя' (обичам). Вероятно калка на гръцката дума φιλήδονος (philēdonos).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • известен сластолюбец
  • стар сластолюбец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.