слог
[slɔk]
слог значение:
Какво е слог? Най-малката произносителна единица на речта, състояща се от един или няколко звука, обединени около един гласен звук.
1. (езикознание) Най-малката произносителна единица на речта, състояща се от един или няколко звука, обединени около един гласен звук.
2. (селско стопанство) Тясна ивица необработена земя, която служи за граница между две ниви; синур.
3. (литература/архаично) Начин на изразяване, стил на писане.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слог
- Род
- мъжки
- Мн. число
- слогове
Примери за използване на слог
(езикознание)
- Думата 'вода' има два слога.
- Ударението пада на последния слог.
(селско стопанство)
- Седнаха да починат на тревистия слог.
- Слогът разделяше имота на Иванов от този на Петров.
(литература/архаично)
- Писателят се отличава с висок слог и богат език.
Как се пише слог
Грешни изписвания: слок, слуг
Думата завършва на звучната съгласна г, която при изговор се обеззвучава в к. Проверката се прави чрез формата за множествено число: слогове.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сълогъ
От корена *leg- (лежа, полагам). Свързано със 'слагам', 'сложа'. Първоначално значение - съчетание, свързване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- открит слог
- затврен слог
- висок слог
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
