Dumite-BG – онлайн речник за българския език

служебно

[sɫuˈʒɛbɛn]

служебно значение:

Какво е служебно? Който се отнася до службата, работата или изпълнението на професионални задължения.

1. (администрация) Който се отнася до службата, работата или изпълнението на професионални задължения.
2. (политика) Временно назначен за изпълнение на длъжност (напр. правителство), без да е избиран по редовния парламентарен ред.
Ударение
служѐбен
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
слу-же-бен
Род
мъжки
Мн. число
служебни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на служебно

(администрация)
  • Влязох през служебния вход на театъра.
  • Той пътува служебно до столицата.
(политика)
  • Президентът назначи служебно правителство до провеждането на избори.

Антоними на служебно

Как се пише служебно

Грешни изписвания: сложебно, служевно, служебну

Думата съдържа променливо 'е' (в мъжки род служебен, но в среден служебно - гласната изпада).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоужба
Производно от съществителното 'служба', което има общославянски корен, свързан с понятието за слуга или работа в полза на друг.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • служебен кабинет
  • служебна бележка
  • служебен роман
  • служебно положение
Фразеологизми:
  • служебна победа (спорт - победа без игра)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.