смутител
[smuˈtitɛl]
смутител значение:
Какво е смутител? Лице, което внася смут, безредие, объркване или тревога сред група от хора или в дадена ситуация.
1. (пряко) Лице, което внася смут, безредие, объркване или тревога сред група от хора или в дадена ситуация.
2. (техника) Устройство или фактор, който предизвиква смущения в работата на апаратура, сигнал или система (по-рядко срещано от 'смущение', но използвано за източника).
- Ударение
- смутѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сму-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- смутители
Примери за използване на смутител
(пряко)
- Полицията задържа главния смутител на обществения ред по време на протеста.
- Той беше известен като смутител на спокойствието в класа.
(техника)
- Мощен електромагнитен смутител прекъсна радиовръзката.
Синоними на смутител
Антоними на смутител
Как се пише смутител
Грешни изписвания: смотител, смутйтел
Думата се пише с у в корена (от смут). Проверката се прави със сродни думи, в които гласната е под ударение, ако има такива, или чрез етимологична справка с корена смут.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смутити
Произлиза от глагола 'смутя' (предизвиквам смут, безпокойство) + наставката за деец '-тел'. Коренът е свързан със старобългарското 'смутити' (смесвам, разбърквам, безпокоя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смутител на реда
- смутител на спокойствието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
