смутителен
[smutiˈtɛlɛn]
смутителен значение:
Какво е смутителен? Който предизвиква смут, объркване, неудобство или тревога.
1. (пряко) Който предизвиква смут, объркване, неудобство или тревога.
- Ударение
- смутѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сму-ти-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- смутителни
Примери за използване на смутителен
(пряко)
- Той зададе няколко смутителни въпроса, на които никой не искаше да отговори.
- Мълчанието ѝ стана смутително.
Синоними на смутителен
Антоними на смутителен
Как се пише смутителен
Грешни изписвания: смотителен, смутйтелен
Коренът е смут, затова се пише с у. Наставката е -ителен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смутити
Произлиза от глагола 'смутя/смущавам', който има корен 'смут' (безредие, тревога).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смутителен въпрос
- смутителен факт
- смутителна близост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
