сонорен
[soˈnɔrɛn]
сонорен значение:
Какво е сонорен? Определя съгласен звук, при чието образуване гласът преобладава над шума (напр. л, м, н, р, й).
1. (езикознание) Определя съгласен звук, при чието образуване гласът преобладава над шума (напр. л, м, н, р, й).
2. (медицина) Който се отнася до ясен, звънлив звук, установяван при перкусия (почукване) на кухи органи.
- Ударение
- соно'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- со-но-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сонорни
Примери за използване на сонорен
(езикознание)
- В българския език сонорните съгласни могат да бъдат срикообразуващи само в редки случаи.
- Думата 'министър' завършва на група, съдържаща сонорен звук.
(медицина)
- При прегледа лекарят установи ясен сонорен перкуторен тон над белите дробове.
Антоними на сонорен
Как се пише сонорен
Грешни изписвания: сунорен, сонурен
Думата се пише с о в първата сричка, съгласно етимологията (sonorus).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sonorus
Заета чрез западноерпейските езици (френски: sonore, немски: sonor). Произлиза от латинското sonorus (звучен, звънлив), от sonus (звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сонорен звук
- сонорна съгласна
- сонорен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
