звучен
[ˈzvut͡ʃɛn]
звучен значение:
Какво е звучен? Който издава силен, ясен и приятен звук; гръмък, звънлив.
1. (акустика) Който издава силен, ясен и приятен звук; гръмък, звънлив.
2. (лингвистика) За съгласен звук: който се произнася с участие на гласните струни (глас).
- Ударение
- зву'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звучни
Примери за използване на звучен
(акустика)
- Певицата има невероятно звучен и плътен глас.
- От камбанарията се разнесе звучен звън.
(лингвистика)
- В българския език 'б', 'в', 'г', 'д', 'ж', 'з' са звучни съгласни.
Как се пише звучен
Грешни изписвания: звучин, звочен
Окончанието за мъжки род на прилагателното е -ен, а не '-ин'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
От съществителното 'звук' + наставка '-ен'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучен съгласен
- звучен смях
- звучен шамар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
