Dumite-BG – онлайн речник за българския език

специалитетен

[spɛt͡sialitˈɛtɛn]

специалитетен значение:

Какво е специалитетен? Който се отнася до специалитет; който има характер на нещо специално, уникално или характерно за дадено място или производител.

1. (търговия/кулинария/общо) Който се отнася до специалитет; който има характер на нещо специално, уникално или характерно за дадено място или производител.
Ударение
специалитѐтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спе-ци-а-ли-те-тен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на специалитетен

(търговия/кулинария/общо)
  • Ресторантът предлага специалитетно меню, включващо редки местни ястия.
  • Магазинът е с подчертан специалитетен характер, предлагайки само гурме продукти.

Синоними на специалитетен

Антоними на специалитетен

Как се пише специалитетен

Грешни изписвания: спецялитетен, спецйалитетен, специълитетен, специалйтетен
Проверка на гласната 'и/я' (променливо я) не е приложима тук, пише се с 'иа' и 'е' според корена 'специалитет'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:specialitas
Производно от съществителното 'специалитет', което идва от латински (specialitas) през западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • специалитетен магазин
  • специалитетно кафе

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.