Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спорен

[ˈspɔrɛn]

спорен значение:

Какво е спорен? Който предизвиква разногласия или съмнения; по който няма единодушие.

1. (общо) Който предизвиква разногласия или съмнения; по който няма единодушие.
2. (право) Който е обект на съдебен спор или претенция.
3. (диалектно/пожелателно) Който носи успех; продуктивен (обикновено в израза 'спорна работа').
Ударение
спо'рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
спо-рен
Род
мъжки
Мн. число
спорни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спорен

(общо)
  • Това е много спорен въпрос в съвременната наука.
  • Решението на съдията беше спорно и предизвика протести.
(право)
  • Спорният имот беше присъден на ищеца.
(диалектно/пожелателно)
  • Желая ви спорна седмица!

Как се пише спорен

Грешни изписвания: спорън, спурен
Променливо я: в множествено число е спорни (няма 'е'), но в единствено число мъжки род се пише с е - спорен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:споръ
Произлиза от съществителното 'спор'. В значението на 'успешен/доходен' (което е омоним) идва от глагола 'спори' (върви добре), но основното значение днес е свързано с конфликт/дискусия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спорен въпрос
  • спорна топка
  • спорна работа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.