среднобългарски
[srɛdnobɐlˈgarski]
среднобългарски значение:
Какво е среднобългарски? Който се отнася до периода в развитието на българския език от края на XII до XV век (или според някои класификации до XVII век), характеризиращ се с началото на разпадане на падежната система и появата на аналитизъм.
1. (лингвистика) Който се отнася до периода в развитието на българския език от края на XII до XV век (или според някои класификации до XVII век), характеризиращ се с началото на разпадане на падежната система и появата на аналитизъм.
- Ударение
- среднобъ̀лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сред-но-бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
Примери за използване на среднобългарски
(лингвистика)
- Среднобългарският период е ключов за формирането на съвременната морфология на езика.
- В много среднобългарски ръкописи се наблюдават смесени правописни школи.
Антоними на среднобългарски
Как се пише среднобългарски
Грешни изписвания: средно-български, средно български, среднубългарски, среднобалгарски, среднобългърски, среднобългарскй
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на прилагателно и съществително (среден българин/език) или показващи единно понятие, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:среден + български
Терминът е образуван като сложна дума от прилагателните 'среден' и 'български', калкирайки научната периодизация на езиковото развитие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- среднобългарски език
- среднобългарска книжнина
- среднобългарски паметници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
