Dumite-BG – онлайн речник за българския език

срещуполагане

[srɛʃtupoˈlaɡɐnɛ]

срещуполагане значение:

Какво е срещуполагане? Поставяне на едно нещо срещу друго с цел съпоставка, контраст или противопоставяне.

1. (научен/философски) Поставяне на едно нещо срещу друго с цел съпоставка, контраст или противопоставяне.
Ударение
срещуполáгане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сре-щу-по-ла-га-не
Род
среден
Мн. число
срещуполагания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на срещуполагане

(научен/философски)
  • В този философски текст има явно срещуполагане на материя и дух.
  • Чрез срещуполагане на фактите се стига до истината.

Антоними на срещуполагане

Как се пише срещуполагане

Грешни изписвания: срещополагане, срещу полагане, срещупулагане, срещуполъгане, срещуполагъне
Пише се слято като едно сложна съществително име. Свързващата гласна или морфема е цялата дума 'срещу'.

Етимология

Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:contraposition
Сложна дума, образувана от наречието/предлога 'срещу' и съществителното 'полагане'. Вероятно калка (буквален превод) на латинското 'contrapositio' или немското 'Gegenüberstellung'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диалектическо срещуполагане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.