стар
[star]
стар значение:
Какво е стар? Който е живял много години и е в напреднала възраст (за живи същества).
1. (пряко) Който е живял много години и е в напреднала възраст (за живи същества).
2. (за предмети) Който е създаден, направен или купен отдавна; не е нов.
3. (време) Който се отнася до минало време; предишен, бивш.
- Ударение
- ста̀р
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- стар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стари
Примери за използване на стар
(пряко)
- Старият рибар седеше на брега и кърпеше мрежите си.
- Той е твърде стар за тежък физически труд.
(за предмети)
- Това е стара къща, която се нуждае от ремонт.
- Нося си старите обувки, защото са най-удобни.
(време)
- Старата столица на България е Велико Търново.
- Върнах се на старата си работа.
Как се пише стар
Грешни изписвания: Стър
Думата се пише с а. При членуване в мъжки род се използва пълен член стария(т), а не 'старей'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:starъ
Общославянска дума с индоевропейски корен *stā- (стоя), развила значение 'който е престоял дълго', 'остарял'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар приятел
- стар познайник
- стара мома
- стар вълк
Фразеологизми:
- стара чанта
- старо куче
- на старата кълка
- стара кримка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
