Dumite-BG – онлайн речник за българския език

старозаветен

[stɐrozɐvɛ'tɛn]

старозаветен значение:

Какво е старозаветен? Който се отнася до Стария завет (първата част на Библията) или до времето, описано в него.

1. (религия) Който се отнася до Стария завет (първата част на Библията) или до времето, описано в него.
2. (преносно) Който е много стар, древен или с остарели, патриархални разбирания и нрави.
Ударение
старозаве'тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ста-ро-за-ве-тен
Род
мъжки
Мн. число
старозаветни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старозаветен

(религия)
  • В храма четоха откъс от старозаветен текст.
(преносно)
  • Дядо му имаше старозаветни разбирания за възпитанието на децата.

Антоними на старозаветен

Как се пише старозаветен

Грешни изписвания: старо-заветен, стърозаветен, старузаветен, старозъветен

Сложни прилагателни, образувани от съчетание на прилагателно и съществително (стар завет), се пишат слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ + завѣтъ
Сложно прилагателно, образувано от основите на 'стар' и 'завет' (съюз, договор с Бога). Отнася се до Стария завет на Библията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старозаветен пророк
  • старозаветни времена
  • старозаветен морал

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.