Dumite-BG – онлайн речник за българския език

старообрядец

[stɐroobrʲa'dɛt͡s]

старообрядец значение:

Какво е старообрядец? Последовател на религиозно движение в Русия, отделило се от Руската православна църква през XVII век в знак на протест срещу реформите на патриарх Никон; разколник.

1. (религия / история) Последовател на религиозно движение в Русия, отделило се от Руската православна църква през XVII век в знак на протест срещу реформите на патриарх Никон; разколник.
Ударение
старообря'дец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-ро-об-ря-дец
Род
мъжки
Мн. число
старообрядци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старообрядец

(религия / история)
  • В селото живееше общност от старообрядци, съхранили традициите си от векове.

Синоними на старообрядец

Антоними на старообрядец

Как се пише старообрядец

Грешни изписвания: старобрядец, стърообрядец, старуобрядец, староубрядец

Пише се с двойно 'о' в средата, тъй като е образувано от две основи: 'старо' (съединителна гласна 'о') и 'обряд' (започваща с 'о').

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:старообрядец
Заемка от руски език, където терминът възниква след църковната реформа на патриарх Никон през XVII век. Съставен от 'старый' (стар) и 'обряд' (ритуал).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • руски старообрядец
  • общност на старообрядци

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.