стихна
[ˈstixnɐ]
стихна значение:
Какво е стихна? Преставам да звуча, да вдигам шум; ставам тих.
1. (пряко) Преставам да звуча, да вдигам шум; ставам тих.
2. (за природни явления) Намалявам силата си, преставам да бушувам; успокоявам се.
3. (преносно/за чувства) Отслабвам по интензитет, преставам да се усещам силно (за болка, мъка, гняв).
- Ударение
- сти'хна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- стих-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- стихвам
Примери за използване на стихна
(пряко)
- Музиката внезапно стихна.
- Глъчката в залата стихна, когато ораторът се изправи.
(за природни явления)
- Бурята стихна през нощта.
- Вятърът най-после стихна.
(преносно/за чувства)
- Болката в крака му постепенно стихна.
- Гневът ѝ стихна и тя се усмихна.
Синоними на стихна
Антоними на стихна
Как се пише стихна
Грешни изписвания: стехна, стйхна
Коренната гласна е 'и' (от тих), а не 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тихъ
Произлиза от праславянския корен *tixъ* (тих, спокоен), с добавяне на префикс 'с-' и наставка за свършен вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът стихна
- шумът стихна
- болката стихна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
