ехтя
[ɛxˈtʲa]
ехтя значение:
Какво е ехтя? Издавам силен, ясен и продължителен звук, който се разнася надалеч или създава ехо.
1. (пряко) Издавам силен, ясен и продължителен звук, който се разнася надалеч или създава ехо.
- Ударение
- ехтя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ех-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на ехтя
(пряко)
- Гласът му ехтеше в празната зала.
- Камбаните ехтяха празнично.
Как се пише ехтя
Грешни изписвания: ехтя
Глагол от II спрежение. В 3 л., ед.ч. окончанието е ударено -и (той ехти), а в 1 л., ед.ч. е -я (аз ехтя).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ехо
Звукоподражателен произход, свързан със съществителното 'ехо' и корена за издаване на кънтящ звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ехтя силно
- ехтя от смях
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
