звуча
[zvuˈt͡ʃa]
звуча значение:
Какво е звуча? Издавам звук, чувам се.
1. (пряко) Издавам звук, чувам се.
2. (преносно) Създавам определено впечатление чрез думите или тона си.
- Ударение
- звуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зву-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прозвуча
Форми на думата звуча 43
- звучат
- звучал
- звучала
- звучали
- звучало
- звучалия
- звучалата
- звучалите
- звучалият
- звучалото
- звучах
- звучаха
- звучахме
- звучахте
- звучащ
- звучаща
- звучащи
- звучащо
- звучащия
- звучащата
- звучащите
- звучащият
- звучащото
- звучете
- звучеше
- звучейки
- звучел
- звучела
- звучели
- звучело
- звучелия
- звучелата
- звучелите
- звучелият
- звучелото
- звучех
- звучеха
- звучехме
- звучехте
- звучи
- звучим
- звучиш
- звучите
Примери за използване на звуча
(пряко)
- Музиката звучеше силно в залата.
- Гласът му звучи дрезгаво след настинката.
(преносно)
- Това предложение звучи примамливо.
- Думите му звучаха като заплаха.
Синоними на звуча
Как се пише звуча
Грешни изписвания: звоча
Пише се с у в корена. Глаголът е от II спрежение (аз звуча, ти звучиш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
От съществителното 'звук'. Коренът е общославянски *zvukъ, свързан с глагола *zvoniti (звъня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучи добре
- звучи познато
- звучи гордо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.