звъня
[zvɐˈnʲɤ]
звъня значение:
Какво е звъня? Издавам ясен, трептящ, металически звук (за предмети като камбана, звънец, стъкло и др.).
1. (пряко) Издавам ясен, трептящ, металически звук (за предмети като камбана, звънец, стъкло и др.).
2. (комуникации) Сигнализирам чрез звуков сигнал (звънец, телефон) за повикване или пристигане.
3. (разговорно) Обаждам се на някого по телефон.
- Ударение
- звъня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- звъ-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- позвъня
Примери за използване на звъня
(пряко)
- Камбаните на църквата звънят тържествено.
- В чантата ѝ звъняха връзка ключове.
(комуникации)
- Някой звъни на вратата.
- Телефонът звъни непрестанно от сутринта.
(разговорно)
- Ще ти звъня довечера, за да се разберем.
Синоними на звъня
Как се пише звъня
Грешни изписвания: звъна, званя
Думата се пише с ъ в корена (звън). Глаголното окончание за 1 л. ед.ч. е -я, тъй като е от II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звьнѣти
Произлиза от праславянската форма *zvьněti (издавам звук), сродна с литовското žvangeti (дрънча) и латвийското zwanît (звъня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звъня по телефона
- звъня на вратата
- звъня за помощ
Фразеологизми:
- звъня на кухо
- главата ми звъни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
