звънтя
[zvɐnˈtʲa]
звънтя значение:
Какво е звънтя? Издавам ясен, металически, вибриращ звук (като камбана, струна или стъкло).
1. (пряко) Издавам ясен, металически, вибриращ звук (като камбана, струна или стъкло).
- Ударение
- звънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- звън-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата звънтя 41
- звънтели
- звънтени
- звънтете
- звънтеше
- звънтейки
- звънтелия
- звънтелите
- звънтелият
- звънтените
- звънти
- звънтим
- звънтиш
- звънтите
- звънтят
- звънтял
- звънтяла
- звънтяло
- звънтялия
- звънтялата
- звънтялият
- звънтялото
- звънтян
- звънтяна
- звънтяно
- звънтяния
- звънтяната
- звънтяният
- звънтяното
- звънтях
- звънтяха
- звънтяхме
- звънтяхте
- звънтящ
- звънтяща
- звънтящи
- звънтящо
- звънтящия
- звънтящата
- звънтящите
- звънтящият
- звънтящото
Примери за използване на звънтя
(пряко)
- Кристалните чаши звънтят при наздравица.
- В ушите ми още звънти гласът ѝ.
Как се пише звънтя
Грешни изписвания: звантя, звънте
Коренната гласна е ъ (под ударение в сродни думи като 'звън'). Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звънъ
Звукоподражателен произход. От старобългарското съществително 'звънъ' (звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гласът звънти
- смях звънти
- звънти на кухо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.