дрънча
[drɐnˈt͡ʃa]
дрънча значение:
Какво е дрънча? Издавам рязък, звънтящ звук, характерни за удряне на метал или стъкло.
1. (пряко) Издавам рязък, звънтящ звук, характерни за удряне на метал или стъкло.
2. (разговорно) Говоря празни приказки, бръщолевя (често като 'дрънкам').
- Ударение
- дрънча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дрън-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата дрънча 43
- дрънчат
- дрънчал
- дрънчала
- дрънчали
- дрънчало
- дрънчалия
- дрънчалата
- дрънчалите
- дрънчалият
- дрънчалото
- дрънчах
- дрънчаха
- дрънчахме
- дрънчахте
- дрънчащ
- дрънчаща
- дрънчащи
- дрънчащо
- дрънчащия
- дрънчащата
- дрънчащите
- дрънчащият
- дрънчащото
- дрънчете
- дрънчеше
- дрънчейки
- дрънчел
- дрънчела
- дрънчели
- дрънчело
- дрънчелия
- дрънчелата
- дрънчелите
- дрънчелият
- дрънчелото
- дрънчех
- дрънчеха
- дрънчехме
- дрънчехте
- дрънчи
- дрънчим
- дрънчиш
- дрънчите
Примери за използване на дрънча
(пряко)
- Стъклата на прозорците дрънчаха от силния вятър.
- В джоба му дрънчаха монети.
(разговорно)
- Не го слушай какво дрънчи.
Как се пише дрънча
Грешни изписвания: дранча, дрънчъ
Основната гласна в корена е ъ (дрън). Окончанието за 1 л. ед.ч. е -а (или -я), но в случая след 'ч' се пише а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен корен
Звукоподражателен произход, имитиращ звука от удряне на метални предмети (дрън-дрън).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дрънча на кухо
- веригите дрънчат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.