Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стопяване

[stoˈpjavɐnɛ]

стопяване значение:

Какво е стопяване? Преминаване на вещество от твърдо в течно агрегатно състояние под въздействие на топлина.

1. (физика) Преминаване на вещество от твърдо в течно агрегатно състояние под въздействие на топлина.
2. (преносно) Значително намаляване на количество, обем или стойност до пълно изчезване.
Ударение
стопя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
стопявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стопяване

(физика)
  • Глобалното затопляне води до ускорено стопяване на ледниците.
  • Стопяването на метала изисква изключително висока температура.
(преносно)
  • Инфлацията доведе до стопяване на спестяванията на населението.
  • Видяхме бързото стопяване на преднината им в мача.

Как се пише стопяване

Грешни изписвания: ступяване, стопявъне
Пише се с о в корена (топъл), а не с у.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:топъл
От глагола 'стопявам', с корен 'топ-' (топъл), свързан с нагряване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стопяване на ледовете
  • стопяване на разликата
Фразеологизми:
  • стопявам лагерите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.