Dumite-BG – онлайн речник за българския език

топене

[topɛnɛ]

топене значение:

Какво е топене? Фазов преход, при който веществото преминава от твърдо в течно агрегатно състояние под въздействието на топлина.

1. (физика) Фазов преход, при който веществото преминава от твърдо в течно агрегатно състояние под въздействието на топлина.
2. (кулинария/бит) Потапяне на предмет или храна в течност.
3. (разговорен/жаргон) Издаване на нечия тайна или вина пред власти/началници; клеветене или доносничене.
4. (преносно) Бавно и мъчително чезнене, отслабване (за човек) или намаляване (за спестявания/ресурси).
Ударение
топе'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-пе-не
Род
среден
Мн. число
топения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на топене

(физика)
  • Глобалното затопляне ускорява топенето на ледниците.
  • Температурата на топене на оловото е 327,5 градуса по Целзий.
(кулинария/бит)
  • Традицията изисква топене на хляба в шарена сол.
  • Топенето на тъкани в багрилния разтвор трябва да е равномерно.
(разговорен/жаргон)
  • Топенето на съученици се смяташе за недостойна постъпка.
  • Той се страхуваше от топене пред полицията.
(преносно)
  • Болестта причини бързо топене на силите му.
  • Инфлацията доведе до топене на спестяванията.

Как се пише топене

Грешни изписвания: тупене, топйене

Коренът се пише с о. Окончанието за отглаголно съществително е -ене (от глаголи на /).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:топити
Наследник на праславянското *topiti, което носи значенията за нагряване до втечняване и потапяне във вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • температура на топене
  • топене на ледове
  • бавно топене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.