доносничене
[doˈnɔsnit͡ʃɛnɛ]
доносничене значение:
Какво е доносничене? Действието да се правят доноси; системно издаване на чужди тайни или наклеветяване пред властите или началството.
1. (социално) Действието да се правят доноси; системно издаване на чужди тайни или наклеветяване пред властите или началството.
- Ударение
- доно́сничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-нос-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- доносничения
Примери за използване на доносничене
(социално)
- Доносниченето беше насърчавано от тоталитарния режим.
- В колектива цареше атмосфера на интриги и доносничене.
Антоними на доносничене
Как се пише доносничене
Грешни изписвания: доносничине, дуносничене, донусничене, доноснйчене
Завършва на -ене, характерно за отглаголни съществителни от глаголи на -а/-я (II спрежение) или -и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:донос
Отглаголно съществително от 'доноснича', което произлиза от 'доносник' < 'донос'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребнаво доносничене
- системно доносничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
