странниче
[ˈstrannit͡ʃe]
странниче значение:
Какво е странниче? Малък странник; дете или млад човек, който странства или е непознат (рядка употреба като умалително съществително).
1. (пряко) Малък странник; дете или млад човек, който странства или е непознат (рядка употреба като умалително съществително).
2. (граматика) Форма за звателен падеж (обръщение) на съществителното 'странник'.
- Ударение
- стра̀нниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стран-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- странничета
Примери за използване на странниче
(пряко)
- Горкото странниче се беше изгубило в гората.
(граматика)
- О, странниче, откъде идваш и накъде отиваш?
Как се пише странниче
Грешни изписвания: страниче, стрънниче, страннйче
Думата се пише с двойно нн, тъй като се образува от корен стран- и наставка -ник (впоследствие трансформирана).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страньнъ
Умалителна форма от 'странник' (човек от странство, чужденец). При словообразуването крайното 'к' на корена преминава в 'ч' поради палатализация пред наставката '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
