стърпяване
[stɐrˈpjavɐnɛ]
стърпяване значение:
Какво е стърпяване? Процесът на сдържане, самоконтрол и понасяне на нещо неприятно, без да се реагира външно.
1. (психология) Процесът на сдържане, самоконтрол и понасяне на нещо неприятно, без да се реагира външно.
- Ударение
- стърпя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стър-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на стърпяване
(психология)
- Стърпяването на обидата изискваше огромна воля от негова страна.
- Нямаше търпение, всяко стърпяване му костваше нерви.
Синоними на стърпяване
Антоними на стърпяване
Как се пише стърпяване
Грешни изписвания: стърпеване, с търпяване, старпяване, стърпявъне
Пише се с 'я' под ударение (променливо я). Думата е слята (представка 'с-').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трьпѣти
С + търпя (издържам, понасям). Коренът е свързан с усещане за вцепенение или понасяне на болка.
Употреба
Фразеологизми:
- не ме стърпява
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
