Енциклопедия на българския език

невъздържаност

[nɛvɐzˈdɤrʒɐnost]

невъздържаност значение:

Какво е невъздържаност? Липса на умение или воля за сдържане на емоции, пориви или действия; проява на необузданост.

1. (пряко) Липса на умение или воля за сдържане на емоции, пориви или действия; проява на необузданост.
Ударение
невъздъ̀ржаност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-въз-дър-жа-ност
Род
женски
Мн. число
невъздържаности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невъздържаност

(пряко)
  • Неговата невъздържаност по време на спора доведе до сериозен конфликт.
  • Показа невъздържаност в харченето на пари.

Антоними на невъздържаност

Как се пише невъздържаност

Думата завършва на -ост (наставка за женски род). При членуване не се удвоява т (невъздържаността).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въздържам
Образувано от отрицателната частица 'не', префикса 'въз', корена 'държ' (от старобългарски дрьжати) и наставката за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • емоционална невъздържаност
  • крайна невъздържаност
  • проявявам невъздържаност