субстантивен
[supstanˈtivɛn]
субстантивен значение:
Какво е субстантивен? Който се отнася до съществителното име или има свойствата на съществително име.
1. (граматика) Който се отнася до съществителното име или има свойствата на съществително име.
2. (философия) Който се отнася до субстанцията, до същността на нещата; същностен.
- Ударение
- субстантѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- суб-стан-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- субстантивни
Примери за използване на субстантивен
(граматика)
- Думата е използвана в субстантивна функция.
- Субстантивна употреба на прилагателното.
(философия)
- Води се спор за субстантивния характер на материята.
Синоними на субстантивен
Антоними на субстантивен
Как се пише субстантивен
Грешни изписвания: супстантивен, собстантивен, субстънтивен, субстантйвен
Пише се със 'б' (от лат. sub). Проверка: субстанция.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:substantivus
От латинското *substantia* (същност, материя). В граматиката преминава през терминологията за 'nomen substantivum' (съществително име).
Употреба
Чести словосъчетания:
- субстантивно значение
- субстантивен суфикс
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
