суетлив
[suɛtlif]
суетлив значение:
Какво е суетлив? Който проявява прекомерна загриженост за дреболии, външния си вид или мнението на другите; който е изпълнен със суета.
1. (характер) Който проявява прекомерна загриженост за дреболии, външния си вид или мнението на другите; който е изпълнен със суета.
2. (поведение) Който се върти, шава, бърза излишно; припрян в малките неща (по-рядко значение).
- Ударение
- суетлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- су-ет-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суетливи
Примери за използване на суетлив
(характер)
- Той беше суетлив човек и прекарваше часове пред огледалото.
- Суетливата грижа за подробностите ѝ пречеше да види голямата картина.
(поведение)
- Суетливи движения издаваха притеснението му.
Как се пише суетлив
Грешни изписвания: соетлив, суетлйв
Пише се с у в първата сричка (от суета).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суи
Свързано със старобългарското *суи* (празен, напразен) и съществителното *суета*.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
