Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съблазнителен

[sɐbɫɐzˈnitɛlɛn]

съблазнителен значение:

Какво е съблазнителен? Който буди съблазън, силно желание за притежание или плътско влечение; много привлекателен.

1. (пряко) Който буди съблазън, силно желание за притежание или плътско влечение; много привлекателен.
2. (преносно) Който изглежда много изгоден или обещаващ (за предложение, перспектива).
Ударение
съблазнѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-блаз-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
съблазнителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазнителен

(пряко)
  • Тя носеше изключително съблазнителна рокля.
(преносно)
  • Идеята за бърза печалба беше съблазнителна, но рискована.

Антоними на съблазнителен

Как се пише съблазнителен

Грешни изписвания: саблазнителен, съблазнителин, съблъзнителен, съблазнйтелен
Пише се със ъ в представката съ-. Думата съдържа звука з пред н (от 'съблазън').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съблазнъ
Произлиза от съществителното 'съблазън' (старобълг. *съблазнъ*). Свързано е с корена *blaz- (благам, блазния).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съблазнителна оферта
  • съблазнителна гледка
  • съблазнителен аромат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.