съдба
[sɐdˈba]
съдба значение:
Какво е съдба? Висша сила или стечение на обстоятелствата, които се смятат за предопределени и неизбежни; участ.
1. (философия) Висша сила или стечение на обстоятелствата, които се смятат за предопределени и неизбежни; участ.
2. (пряко) Бъдещото развитие на някого или нещо; житейски път.
- Ударение
- съдба̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съд-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- съдби
Примери за използване на съдба
(философия)
- Вярвам, че съдбата ни срещна.
- Не можеш да избягаш от съдбата си.
(пряко)
- Съдбата на проекта зависи от финансирането.
- Трагичната съдба на героите развълнува публиката.
Антоними на съдба
Как се пише съдба
Грешни изписвания: садба, сътба
Пише се със съ (проверка: съд). Съгласната д се обеззвучава при изговор, но се пише (проверка: съдби, където се чува ясно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдьба
Произлиза от 'съд' (съдене, присъда). Първоначалното значение е било 'това, което е отсъдено' (от Бога или висша сила).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пръстът на съдбата
- ирония на съдбата
- тежка съдба
Фразеологизми:
- на произвола на съдбата
- гавря се със съдбата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
