съдене
[ˈsɤdɛnɛ]
съдене значение:
Какво е съдене? Процес на разглеждане на дело в съд; подвеждане под съдебна отговорност.
1. (право) Процес на разглеждане на дело в съд; подвеждане под съдебна отговорност.
2. (общо) Изказване на мнение, оценка или критика за нечии постъпки или качества.
- Ударение
- съ̀дене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-де-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съдения
Примери за използване на съдене
(право)
- Съденето на престъпниците продължи няколко месеца.
- Започна се процедура по съдене за нанесени щети.
(общо)
- Не бързай със съденето, преди да чуеш цялата история.
- Постоянното съдене на другите е признак на несигурност.
Синоними на съдене
Антоними на съдене
Как се пише съдене
Грешни изписвания: съдинe, садене
Думата завършва на -ене, характерно за отглаголни съществителни от глаголи от I и II спрежение (в случая съдя - II спр.).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sǫdъ
Отглаголно съществително от 'съдя'. Коренът е праславянски (*sǫdъ), свързан със съд, съдилище и понятието за отсъждане/решение.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
