съдник
[ˈsədnik]
съдник значение:
Какво е съдник? Човек, който изказва присъда, мнение или оценка за постъпките на другите (често с морален оттенък, различно от професията 'съдия').
1. (книжовно) Човек, който изказва присъда, мнение или оценка за постъпките на другите (често с морален оттенък, различно от професията 'съдия').
- Ударение
- съ̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съд-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съдници
Примери за използване на съдник
(книжовно)
- Историята е най-добрият съдник.
- Кой си ти, че да ставаш съдник на моите действия?
Как се пише съдник
Грешни изписвания: садник, съднйк
Коренът на думата е съд (от старобълг. сѫдъ), затова се пише с 'ъ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съд
Производна дума от корена 'съд' (съдя) и наставка -ник за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морален съдник
- строг съдник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
