съпритежателски
[sɐpritɛˈʒatɛlski]
съпритежателски значение:
Какво е съпритежателски? Който се отнася до съпритежател или до съвместно притежание (съсобственост).
1. (право) Който се отнася до съпритежател или до съвместно притежание (съсобственост).
- Ударение
- съпритежа̀телски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-при-те-жа-тел-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съпритежателски
Примери за използване на съпритежателски
(право)
- Бяха уредени съпритежателските права върху имота.
- Възникнаха съпритежателски спорове между наследниците.
Синоними на съпритежателски
Антоними на съпритежателски
Как се пише съпритежателски
Грешни изписвания: сапритежателски, съпрйтежателски, съпритежътелски, съпритежателскй
Пише се слято, тъй като е образувано от съществително с представка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съпритежател
Образувано от представка 'съ-' (заедно) + 'притежател' + наставка '-ски'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съпритежателски права
- съпритежателски дял
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
