съпътница
[sɐˈpɤtnit͡sɐ]
съпътница значение:
Какво е съпътница? Жека, която пътува заедно с някого.
1. (пряко) Жека, която пътува заедно с някого.
2. (преносно) Съпруга или жена, с която някой споделя живота си.
- Ударение
- съпъ̀тница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-път-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- съпътнички
Примери за използване на съпътница
(пряко)
- Моята съпътница във влака се оказа много разговорлива.
(преносно)
- Тя бе негова вярна съпътница в живота повече от 50 години.
Как се пише съпътница
Грешни изписвания: съпътничка, сапътница, съпатница, съпътнйца
Формата за единствено число завършва на -ица (съпътница), докато формата 'съпътничка' е възможен дублет или разговорна форма, но 'съпътница' е литературната норма. Множественото число е съпътнички.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Съставена от 'съ-' (заедно) + 'път' + наставка '-ница'. Калка на латинското comes или руското спутница.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярна съпътница
- жизнена съпътница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
