съчинителство
[sɐt͡ʃiˈnitɛɫstvo]
съчинителство значение:
Какво е съчинителство? Дейността на писател или автор; създаване на художествени или научни текстове.
1. (литература) Дейността на писател или автор; създаване на художествени или научни текстове.
2. (преносно) Измисляне на неверни неща, лъжи или клевети.
- Ударение
- съчинѝтелство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ни-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Примери за използване на съчинителство
(литература)
- Той се отдаде на съчинителство в късните си години.
- Литературното съчинителство изисква не само талант, но и дисциплина.
(преносно)
- Това не са факти, а чисто съчинителство от страна на жълтата преса.
- Обвиниха го в съчинителство и манипулация на данните.
Синоними на съчинителство
Как се пише съчинителство
Грешни изписвания: сачинителство, съченителство, съчйнителство, съчинйтелство, съчинителству
Пише се с 'ъ' в първата сричка и 'и' във втората (от глагола 'съчинявам').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съчинител
Производно от 'съчинител' (автор, създател) с наставката '-ство', обозначаваща дейност или качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- занимавам се със съчинителство
- плод на съчинителство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
