съчленяване
[sɐt͡ʃlɛˈɲavɐnɛ]
съчленяване значение:
Какво е съчленяване? Свързване на отделни части, елементи или детайли в обща система или механизъм, обикновено чрез подвижна връзка.
1. (техника) Свързване на отделни части, елементи или детайли в обща система или механизъм, обикновено чрез подвижна връзка.
2. (анатомия) Начинът на свързване на костите помежду им (стави).
- Ударение
- съчленя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чле-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съчленявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на съчленяване
(техника)
- Съчленяването на модулите трябва да се извърши прецизно.
- Роботът има сложно съчленяване на ръката за по-голяма свобода на движение.
(анатомия)
- Колянното съчленяване е едно от най-натоварените в човешкото тяло.
Синоними на съчленяване
Антоними на съчленяване
Как се пише съчленяване
Грешни изписвания: сачленяване, съчленява не, съчленявъне
Пише се слято. Представката е 'съ-', а не 'са-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ + член
Словообразуване от представка 'съ-' (заедно) и корен 'член' (част, става), вероятно под влияние на руски или като калка на латински термини (articulatio).
Употреба
Чести словосъчетания:
- подвижно съчленяване
- съчленяване на кости
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
